Aug 1, 2015, 9:22 PM  

Двама

  Poetry » Love
1.2K 0 14

Навън се спуска тиха лятна нощ,

щурците пеят и луна изгрява,

една жена - поглежда нежно мъж

и с грациозни стъпки приближава.

 

Усмихва се, и казва му "Здравей",

очите ù блестят във тъмнината,

парфюм и тяло... вятър с тих повей,

разбуждат се, и тръпнат сетивата!

 

Ръка се вплита нежно във ръка,

очи с очи безмълвно се изпиват

в целувка устните докосват се едва,

телата се притискат и извиват!

 

Гърди туптят във ритъм запъхтян,

душите се отварят и намират,

разголват се без страхове, без свян

и влюбени завинаги застиват!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Горанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Васе, благодаря ти! Винаги намираш мила, дума за стиховете ми! Трогваш ме!

    Руми, удоволствието е мое А аз най—искрено те прегръщам и ти благодаря за топлите думи
  • Хей, Раче, за малко да пропусна тази прелест!
    Винаги те чета на един дъх! Пишеш толкова чувствено!
    Най-искрено те поздравявам!
  • Двама ли са, друго не е нужно! Много е хубаво! Поздрав!
  • Усмихна деня ми Бела имаме си вече нов вид насекомо Ще си го отглеждам с любов
    Раде, а с твоя помощ стихът ми стана прекрасен...чак на мен ми хареса Благодаря ти!

    Видях, че думата е редактирана! Искрени благодарности от мен! И прекрасна лятна нощ
  • Може и да се промени "намират" със "застиват". Ще е по–мелодично, пък и има смисъл, но стихчето си е твое. И така е добре! Хубава вечер и на другите!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...