29.07.2017 г., 0:01

Двама

605 1 0

Късно е да казвам съжелявам
Късно е да казвам остани
Късно е дори да правя 
Пред господ милите очи 

 

Очите в които вижда се тъга 
Защото нямам изход 
Нямам Изход от това 
Да съм затворник на своята съдба 

 

Която прати ме в тъмния тунел 
И не виждам светлина, 
А с очи като орел 
Аз вътре търся любовта 

 

Любовта, която изразява се с твоите очи 
И която искам в мене да стои 
Любовта съпътваща ме в моите мечти 
Мечти в които сме само аз и ти 

 

Но някак с изръчането на тези думи
Видях светлината в края на тъгата 
Явно тези думи бяха чути 
Щом дори вдигна се мъглата 

 

Която пречеше ми да те видя 
Да се зарадвам на очите ти 
И ми пречеше да те прегърна 
Пречеше да те докосна дори 

 

А тези очи ми липсваха 
И ще ми липсват винаги щом ги няма
Защото тези очи ме искаха 
А аз искам аз и ти да сме двама

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Дизов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...