Късно е да казвам съжелявам
Късно е да казвам остани
Късно е дори да правя
Пред господ милите очи
Очите в които вижда се тъга
Защото нямам изход
Нямам Изход от това
Да съм затворник на своята съдба
Която прати ме в тъмния тунел
И не виждам светлина,
А с очи като орел
Аз вътре търся любовта
Любовта, която изразява се с твоите очи
И която искам в мене да стои
Любовта съпътваща ме в моите мечти
Мечти в които сме само аз и ти
Но някак с изръчането на тези думи
Видях светлината в края на тъгата
Явно тези думи бяха чути
Щом дори вдигна се мъглата
Която пречеше ми да те видя
Да се зарадвам на очите ти
И ми пречеше да те прегърна
Пречеше да те докосна дори
А тези очи ми липсваха
И ще ми липсват винаги щом ги няма
Защото тези очи ме искаха
А аз искам аз и ти да сме двама
© Атанас Дизов Всички права запазени