Двама

Късно е да казвам съжелявам
Късно е да казвам остани
Късно е дори да правя 
Пред господ милите очи 

Очите в които вижда се тъга 
Защото нямам изход 
Нямам Изход от това 
Да съм затворник на своята съдба 

Която прати ме в тъмния тунел 
И не виждам светлина, 
А с очи като орел 
Аз вътре търся любовта 

Любовта, която изразява се с твоите очи 
И която искам в мене да стои 
Любовта съпътваща ме в моите мечти 
Мечти в които сме само аз и ти 

Но някак с изръчането на тези думи
Видях светлината в края на тъгата 
Явно тези думи бяха чути 
Щом дори вдигна се мъглата 

Която пречеше ми да те видя 
Да се зарадвам на очите ти 
И ми пречеше да те прегърна 
Пречеше да те докосна дори 

А тези очи ми липсваха 
И ще ми липсват винаги щом ги няма
Защото тези очи ме искаха 
А аз искам аз и ти да сме двама