Двама непознати
Двама непознати
Алеите посипани са с клонки
и във листата къпят се сълзи.
Днес аз и ти сме двама непознати,
две скършени, две плачещи върби.
Потънаха на есента в мъглата
безгрижието, прекрасните ни дни.
Днес аз и ти сме двама непознати,
угрижени, навъсени, сами...
Дъждът вали. Почуква по стъклата,
душaта ми е свита на кълбо...
Днес аз и ти сме двама непознати,
отсечени, ранени, без стъбло...
Поглеждам те – очите ти са болка,
а някога горяха със любов...
Днес аз и ти сме двама непознати,
в нас пламъци горят, но с огън нов.
Поглеждаш ме – в сърцето ми е тихо,
като напуснато от птиците гнездо.
Днес аз и ти сме двама непознати,
Боли ли ни? Дано е за добро...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
