Двама непознати
Алеите посипани са с клонки
и във листата къпят се сълзи.
Днес аз и ти сме двама непознати,
две скършени, две плачещи върби.
Потънаха на есента в мъглата
безгрижието, прекрасните ни дни.
Днес аз и ти сме двама непознати,
угрижени, навъсени, сами...
Дъждът вали. Почуква по стъклата,
душaта ми е свита на кълбо...
Днес аз и ти сме двама непознати, ...