27.06.2009 г., 17:42

Двама с теб

894 0 2

слънчева
прекрасна
и неземна
приюти ме в свойта топлина
гореща
пареща
и земна
покажи ми нежността
обичаща
обичана
завинаги
заедно открили любовта
прегърнати
докоснати
незаменими
са нашите преплетени тела
тихо е
притихнало
и нищо няма
освен целувки и лунна светлина
пламъчета
притичващи
примигващи
гонещи се в твоята коса
думи
прошепнати
и споделени
от твоята и моята уста
нежна
търсеща
намираща
ръка даряваща ми обичта
усещане
мечти
и ласки
под пламъчето на свещта
музика
наслада
страсти
до настъпващото утро на деня
изморени
притихнали
щастливи
двама с теб и любовта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...