Jun 27, 2009, 5:42 PM

Двама с теб

  Poetry » Love
891 0 2

слънчева
прекрасна
и неземна
приюти ме в свойта топлина
гореща
пареща
и земна
покажи ми нежността
обичаща
обичана
завинаги
заедно открили любовта
прегърнати
докоснати
незаменими
са нашите преплетени тела
тихо е
притихнало
и нищо няма
освен целувки и лунна светлина
пламъчета
притичващи
примигващи
гонещи се в твоята коса
думи
прошепнати
и споделени
от твоята и моята уста
нежна
търсеща
намираща
ръка даряваща ми обичта
усещане
мечти
и ласки
под пламъчето на свещта
музика
наслада
страсти
до настъпващото утро на деня
изморени
притихнали
щастливи
двама с теб и любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...