11.07.2025 г., 7:11

Двамата

149 0 0

 ДВАМАТА 



Прегърбени, но хванати ръка за ръка,
под тежестта на годините пристъпят едва,
младостта отдавна за тях е мираж,
но заедно щом са си вдъхват кураж.

Двамата заедно са в житейската зима,
(благословията Божия все още я имат),
привилегия голяма е за тях възрастта,
след преживяното пак са двама сега…

Двамата заедно ръка за ръка,
вървят във ритъм и с крачка една,
вдишват с наслада всеки миг споделен,
безумно се радват, че е за тях отреден.

Той е благороден жест на съдбата,
за бръчките им набраздили лицата,
запечатали спомени на радост и болка,
двамата да са само колкото, толкова...

 

 

Написах това стихотворение, наблюдавайки една възрастна двойка, мъжът беше прегърбен от тежестта на годините, жената по скоро го придържаше и двамата заедно се водеха ръка за ръка. По-късно разбрах, че жената е починала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...