Jul 11, 2025, 7:11 AM

Двамата

150 0 0

 ДВАМАТА 



Прегърбени, но хванати ръка за ръка,
под тежестта на годините пристъпят едва,
младостта отдавна за тях е мираж,
но заедно щом са си вдъхват кураж.

Двамата заедно са в житейската зима,
(благословията Божия все още я имат),
привилегия голяма е за тях възрастта,
след преживяното пак са двама сега…

Двамата заедно ръка за ръка,
вървят във ритъм и с крачка една,
вдишват с наслада всеки миг споделен,
безумно се радват, че е за тях отреден.

Той е благороден жест на съдбата,
за бръчките им набраздили лицата,
запечатали спомени на радост и болка,
двамата да са само колкото, толкова...

 

 

Написах това стихотворение, наблюдавайки една възрастна двойка, мъжът беше прегърбен от тежестта на годините, жената по скоро го придържаше и двамата заедно се водеха ръка за ръка. По-късно разбрах, че жената е починала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...