Двамата
ДВАМАТА
Прегърбени, но хванати ръка за ръка,
под тежестта на годините пристъпят едва,
младостта отдавна за тях е мираж,
но заедно щом са си вдъхват кураж.
Двамата заедно са в житейската зима,
(благословията Божия все още я имат),
привилегия голяма е за тях възрастта,
след преживяното пак са двама сега…
Двамата заедно ръка за ръка,
вървят във ритъм и с крачка една,
вдишват с наслада всеки миг споделен,
безумно се радват, че е за тях отреден.
Той е благороден жест на съдбата,
за бръчките им набраздили лицата,
запечатали спомени на радост и болка,
двамата да са само колкото, толкова...
Написах това стихотворение, наблюдавайки една възрастна двойка, мъжът беше прегърбен от тежестта на годините, жената по скоро го придържаше и двамата заедно се водеха ръка за ръка. По-късно разбрах, че жената е починала.
© Калина Влади All rights reserved.