Дванайсет
12-сет години Ти със мен живя,
12-сет години от този ден нататък
подаръци ще ти даря.
Възможността да те ухажвам днес отново,
това е щастие, което не получих наготово.
То бе сътворено пак от Нас,
в една минута и в един единствен Час.
Усмихваш ли се, Скъпа,
или пък с насмешка тук поглеждаш?!
Добре е, че сега пак го усещаш...
Какво ли? - да се чудиш тук е неуместно.
Да си признаем Двамата
и нека то да бъде честно,
както сме го правили до днес...
Така че, да оставим пак Съдбата да решава
Любовта дали да бяга или пък да се сражава!!!
D.E.H.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олег Деков Всички права запазени