5.03.2013 г., 10:11  

Дванайсет

678 0 0

12-сет години Ти със мен живя,
12-сет години от този ден нататък
подаръци ще ти даря.
Възможността да те ухажвам днес отново,
това е щастие, което не получих наготово.
То бе сътворено пак от Нас,
в една минута и в един единствен Час.
Усмихваш ли се, Скъпа,
или пък с насмешка тук поглеждаш?!
Добре е, че сега пак го усещаш...
Какво ли? - да се чудиш тук е неуместно.
Да си признаем Двамата
и нека то да бъде честно,
както сме го правили до днес...
Така че, да оставим пак Съдбата да решава
Любовта дали да бяга или пък да се сражава!!!

D.E.H.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...