Дванайсет

12-сет години Ти със мен живя,
12-сет години от този ден нататък
подаръци ще ти даря.
Възможността да те ухажвам днес отново,
това е щастие, което не получих наготово.
То бе сътворено пак от Нас,
в една минута и в един единствен Час.
Усмихваш ли се, Скъпа,
или пък с насмешка тук поглеждаш?!
Добре е, че сега пак го усещаш...
Какво ли? - да се чудиш тук е неуместно.
Да си признаем Двамата
и нека то да бъде честно,
както сме го правили до днес...
Така че, да оставим пак Съдбата да решава
Любовта дали да бяга или пък да се сражава!!!

D.E.H.