16.08.2008 г., 12:24

Двата коловоза на живота

952 0 2

Като одърпан скитник, сам,

безпътен ти се луташ уморен.

Беглец ще си, пропъден там,

където всеки е студен!

 

Безсрамно се  промъкна, тихо.

Премина бързо, с неохота

и с намерение от всички скрито

напусна двата коловоза на живота.

 

След себе си остави прах,

ярост, гняв и болка непреодолима.

Остави празнота и страх,

че няма я усмивката любима.

 

Във вечност се пилее всеки,

но ти отиде рано - неспокоен.

Отиде си по пътищата преки.

Напусна този свят позорен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • дълбок поклон пред написаното...позорен и жесток е светът...неприятно място за живеене...понякога силните дървета оцеляват,но животът прекъсва някои от клонките им...
    След себе си остави прах,
    ярост, гняв и болка непреодолима.
    Остави празнота и страх,
    че няма я усмивката любима. - думи нямам...определено ужасно силно!
    съжалявам за загубата!
  • Тъжно е...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...