Aug 16, 2008, 12:24 PM

Двата коловоза на живота

  Poetry » Other
953 0 2

Като одърпан скитник, сам,

безпътен ти се луташ уморен.

Беглец ще си, пропъден там,

където всеки е студен!

 

Безсрамно се  промъкна, тихо.

Премина бързо, с неохота

и с намерение от всички скрито

напусна двата коловоза на живота.

 

След себе си остави прах,

ярост, гняв и болка непреодолима.

Остави празнота и страх,

че няма я усмивката любима.

 

Във вечност се пилее всеки,

но ти отиде рано - неспокоен.

Отиде си по пътищата преки.

Напусна този свят позорен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

  • дълбок поклон пред написаното...позорен и жесток е светът...неприятно място за живеене...понякога силните дървета оцеляват,но животът прекъсва някои от клонките им...
    След себе си остави прах,
    ярост, гняв и болка непреодолима.
    Остави празнота и страх,
    че няма я усмивката любима. - думи нямам...определено ужасно силно!
    съжалявам за загубата!
  • Тъжно е...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...