16 ago 2008, 12:24

Двата коловоза на живота 

  Poesía » Otra
659 0 2

Като одърпан скитник, сам,

безпътен ти се луташ уморен.

Беглец ще си, пропъден там,

където всеки е студен!

 

Безсрамно се  промъкна, тихо.

Премина бързо, с неохота

и с намерение от всички скрито

напусна двата коловоза на живота.

 

След себе си остави прах,

ярост, гняв и болка непреодолима.

Остави празнота и страх,

че няма я усмивката любима.

 

Във вечност се пилее всеки,

но ти отиде рано - неспокоен.

Отиде си по пътищата преки.

Напусна този свят позорен!

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • дълбок поклон пред написаното...позорен и жесток е светът...неприятно място за живеене...понякога силните дървета оцеляват,но животът прекъсва някои от клонките им...
    След себе си остави прах,
    ярост, гняв и болка непреодолима.
    Остави празнота и страх,
    че няма я усмивката любима. - думи нямам...определено ужасно силно!
    съжалявам за загубата!
  • Тъжно е...
Propuestas
: ??:??