16 ago 2008, 12:24

Двата коловоза на живота

  Poesía » Otra
956 0 2

Като одърпан скитник, сам,

безпътен ти се луташ уморен.

Беглец ще си, пропъден там,

където всеки е студен!

 

Безсрамно се  промъкна, тихо.

Премина бързо, с неохота

и с намерение от всички скрито

напусна двата коловоза на живота.

 

След себе си остави прах,

ярост, гняв и болка непреодолима.

Остави празнота и страх,

че няма я усмивката любима.

 

Във вечност се пилее всеки,

но ти отиде рано - неспокоен.

Отиде си по пътищата преки.

Напусна този свят позорен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дълбок поклон пред написаното...позорен и жесток е светът...неприятно място за живеене...понякога силните дървета оцеляват,но животът прекъсва някои от клонките им...
    След себе си остави прах,
    ярост, гняв и болка непреодолима.
    Остави празнота и страх,
    че няма я усмивката любима. - думи нямам...определено ужасно силно!
    съжалявам за загубата!
  • Тъжно е...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...