Двата пътя
Двата пътя
Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена,
в едно скрито кътче в душата стаен,
по него не само вървиш -
и се гмуркаш до дъно във болка,
и от радост летиш,
от самота и безсилие безстонно крещиш,
нощи тягостно дълги преплитат се с дните,
във които за малко слънце изплакваш очите,
гневен, влюбен, отчаян или окрилен -
там си Човекът с главна буква роден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
