11.01.2012 г., 14:35 ч.

Двата вълка 

  Поезия
998 0 7

Те пораснаха заедно в бърлогата,

заветрена от клони и листа,

прегърнати в пухкавата козина

далече от очите на града.

Пътека, отъпкана от вълчицата,

ги водеше на светло, към света,

в който  надбягваха се  птиците,

с ветровете и дъжда...

Но вече, в  гневна надпревара,

проблясват  хищните очи

между тръните, яребица млада

сгушила се и мълчи...

От вълчетата не бе останал спомен,

кръвожадни вените пулсират,

от плячката парче отломено

в снега чертае алена диря...

И все още отеква, в оня покой,

където потрепват звездите,

на двата вълка свирепият вой,

докосващ нощем скалите!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??