Двата вълка
Те пораснаха заедно в бърлогата,
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата,
ги водеше на светло, към света,
в който надбягваха се птиците,
с ветровете и дъжда...
Но вече, в гневна надпревара,
проблясват хищните очи
между тръните, яребица млада
сгушила се и мълчи...
От вълчетата не бе останал спомен,
кръвожадни вените пулсират,
от плячката парче отломено
в снега чертае алена диря...
И все още отеква, в оня покой,
където потрепват звездите,
на двата вълка свирепият вой,
докосващ нощем скалите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
