M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
11 ene 2012, 14:35

Двата вълка 

  Poesía
999 0 7

Те пораснаха заедно в бърлогата,

заветрена от клони и листа,

прегърнати в пухкавата козина

далече от очите на града.

Пътека, отъпкана от вълчицата,

ги водеше на светло, към света,

в който  надбягваха се  птиците,

с ветровете и дъжда...

Но вече, в  гневна надпревара,

проблясват  хищните очи

между тръните, яребица млада

сгушила се и мълчи...

От вълчетата не бе останал спомен,

кръвожадни вените пулсират,

от плячката парче отломено

в снега чертае алена диря...

И все още отеква, в оня покой,

където потрепват звездите,

на двата вълка свирепият вой,

докосващ нощем скалите!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??