Две бели ноти
Един клавиш, след него друг,
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак,
оглеждат се и ме намират.
Два стиха сплитат светъл знак
и страховете в мен умират.
Изтръпнал косъм, после друг,
по кожата ми се изправят.
И всяка пора е капчук,
и всеки нерв дъжда улавя.
Сълза пропада, после пак,
в бездънен трепет се превръщат.
Две бели ноти в полумрак,
две съвършенства ме прегръщат.
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак,
оглеждат се и ме намират.
Два стиха сплитат светъл знак
и страховете в мен умират.
Изтръпнал косъм, после друг,
по кожата ми се изправят.
И всяка пора е капчук,
и всеки нерв дъжда улавя.
Сълза пропада, после пак,
в бездънен трепет се превръщат.
Две бели ноти в полумрак,
две съвършенства ме прегръщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
