4.09.2024 г., 12:23

Две деца

438 0 0

Тя е русичка, спретната с фибички в косите.

Тя е мургава, невчесана и изцапана до ушите.

Мама и тати и купиха карта

за всички въртележки в парка.

Майка и предаде на вторични картони-

за нея въртележка, за батко и бонбони.

На люлки много тя вече се е качвала

и още кой знае колко там някъде очакват я,

но сега за първи път без мама

качва се на въртележка тъй голяма.

Качва се на въртележка тъй голяма

за първи път и много вероятно няма

на люлка повече да се качи-

ще и се радва само в своите мечти.

Прегърнати мама и татко я наблюдават

съвети да внимава и дават

Майка и носи торби в двете си ръце,

до нея брат и настървено бонбони гризе.

Люлката се завърта бавно и ги издига над земята-

две малки същества- от два различни свята.

 

Завърта ги горе над рокли хубави и скъсани обувки

Над дадени или недадени милувки

И двете много се вълнуват

И двете малко се страхуват

Очите им еднакво заблестяват,

усмивки личицата им огряват.

И двете доволни мятат крачка,

и двете стискат веригите здраво с ръка.

И двете щастливи с вятъра се въртят,

и с всяко завъртане за майките си следят.

Върти ги въртележката –за тях чудесен е света!

Две дечица малки- така еднакви в радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....