Празен лист два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма но я има
прогонвайки слънцето в душата ми
оставяйки след себе си само пустош като лютива зима...

 Заслужил ли съм всичко това
Нима осъден съм да плащам грешките на всички с тази тъга
Със сълзите в очите си да гледам тъжната луна...
Така избледняваща и скриваща се зад двата тъмни облака...

Две думи са нужни да върнат светлината в очите ми
Две думи са достатъчни за да върнат топлината в сърцето ми...
Една прегръдка за да изгони от мен тъгата...
Две думи... за да изгори завинаги в мен самотата...