Jan 19, 2011, 12:54 PM

Две думи...

Poetry » Other

532 0 1

Празен лист два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма но я има
прогонвайки слънцето в душата ми
оставяйки след себе си само пустош като лютива зима...

Заслужил ли съм всичко това
Нима осъден съм да плащам грешките на всички с тази тъга
Със сълзите в очите си да гледам тъжната луна...
Така избледняваща и скриваща се зад двата тъмни облака...

Две думи са нужни да върнат светлината в очите ми
Две думи са достатъчни за да върнат топлината в сърцето ми...
Една прегръдка за да изгони от мен тъгата...
Две думи... за да изгори завинаги в мен самотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slavimn (Славяна)

Болезнено истинско, дано ги чуеш тези две думи скоро и да са тези, които очакваш, поздравления за стиха!

2011-01-19T13:17:00+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0