elenabili (Елена Биларева)
297 2389
11.11.2010 г., 8:46 ч.

Две думи за самотата 

  Поезия » Философска
647 0 8

 

 

Тя е общувала малко. Не знае за лустрото.
Затова и разбира човека с налучкване.
А ядрото на нейните смачкани чувства
е пожарено-топло и копнее за случване.
Тя докачлива е и е винаги крехка,
и от страх пръска по малко отрова.
Подарете й, моля ви, своята дреха!
Самотата ни няма сама да помоли.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А ядрото на нейните смачкани чувства
    е пожарено-топло и копнее за случване.
    Много точен анализ!С поздрав!
  • Хахаха, това също!
  • ...и й набиите два срещуположни шамара, симетрично спрямо централната ос.
  • Поздрав!
  • ...!!!
    "Тя докачлива е и е винаги крехка,
    и от страх пръска по малко отрова."
  • Благодаря ти, Бисерче! Радвам се, че се спря при мен!

    Арина, понякога, но само понякога Поздрав и за теб!
  • Браво ти! Всеки би разпознал своите самотни мигове в стиха ти... и не с налучкавне, много точни са метафорите ти!
  • Понякога е много уютно да наденеш нейната дреха! Поздрав за "двете думи"!
Предложения
: ??:??