Две езера
Две езера
Две сини езера,
чисти и невинни,
като утринна роса.
Нежни и красиви
като любовта.
Дълбоки и бездънни,
като човешката душа.
От тях струи кристална чистота -
белегът на вечността.
Сутрин са засмени
от слънчева любов,
а вечер са огрени
от лунен зов.
И светъл е денят,
щом в тях се пак огледам,
и безсънна е нощта,
щом не ги гледам.
Две сини езера, в чийто
плен е моята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
