Две езера
Две сини езера,
чисти и невинни,
като утринна роса.
Нежни и красиви
като любовта.
Дълбоки и бездънни,
като човешката душа.
От тях струи кристална чистота -
белегът на вечността.
Сутрин са засмени
от слънчева любов,
а вечер са огрени
от лунен зов.
И светъл е денят,
щом в тях се пак огледам,
и безсънна е нощта,
щом не ги гледам.
Две сини езера, в чийто
плен е моята душа!
© Мирослава Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
