3.05.2018 г., 2:06 ч.

Две капки пот 

  Поезия
720 3 5


До глезените в прах, 
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови 
се впиват в осолената му кожа.
Препъват го
в отчаяната почва
и облакът спаружено издъхва.
Две капки пот
завират и се пукат,
за да залеят с лавата си гроба.
Ще дойде ден
и някой ще открие
оазис сред растящата пустиня.
Но днес не е.
Пустинята оплаква
градините, които сме убили.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??