May 3, 2018, 2:06 AM

Две капки пот 

  Poetry
867 3 5


До глезените в прах, 
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови 
се впиват в осолената му кожа.
Препъват го
в отчаяната почва
и облакът спаружено издъхва.
Две капки пот
завират и се пукат,
за да залеят с лавата си гроба.
Ще дойде ден
и някой ще открие
оазис сред растящата пустиня.
Но днес не е.
Пустинята оплаква
градините, които сме убили.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??