3 мая 2018 г., 02:06

Две капки пот 

  Поэзия
842 3 5


До глезените в прах, 
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови 
се впиват в осолената му кожа.
Препъват го
в отчаяната почва
и облакът спаружено издъхва.
Две капки пот
завират и се пукат,
за да залеят с лавата си гроба.
Ще дойде ден
и някой ще открие
оазис сред растящата пустиня.
Но днес не е.
Пустинята оплаква
градините, които сме убили.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??