Две объркани сърца
Сега сме двама - аз и ти,
с поглед, тъй объркан.
Какво се случи с нас,
че тъй съдбата ни наказа?
Сега сме двама - аз и ти,
със стичащи се сълзи по бледите лица.
Май и двамата ни боли,
колкото и да не искаме да го признаем.
Сега сме двама - аз и ти,
с мисъл: "Грешка ли беше любовта?
Бяхме ли един за друг,
щом проблеми винаги имахме?"
Сега сме двама, разделени един от друг,
всеки тръгва сам по своя път,
загърбил болката,
сещайки се само за добрите спомени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Димитрова Всички права запазени
