Две объркани сърца
Сега сме двама - аз и ти,
с поглед, тъй объркан.
Какво се случи с нас,
че тъй съдбата ни наказа?
Сега сме двама - аз и ти,
със стичащи се сълзи по бледите лица.
Май и двамата ни боли,
колкото и да не искаме да го признаем.
Сега сме двама - аз и ти,
с мисъл: "Грешка ли беше любовта?
Бяхме ли един за друг,
щом проблеми винаги имахме?"
Сега сме двама, разделени един от друг,
всеки тръгва сам по своя път,
загърбил болката,
сещайки се само за добрите спомени!
© Петя Димитрова All rights reserved.
