Две очи
Две очи в незабравена нежност
гледат чакащи идваш ли пак.
Във илюзия, в сляпа безбрежност
две сълзи се отронват от тях.
Две очи с непритихнала вяра
чакат тихо да бъдат обичани.
А пък болката нямо ги кара
да се лутат сред думи, отвличани.
В две очи във кристалчета лед
се превръщат сълзите горещи...
В хаос от мисли, изгубили ред
се изгубват и всички надежди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
