Две очи в незабравена нежност
гледат чакащи идваш ли пак.
Във илюзия, в сляпа безбрежност
две сълзи се отронват от тях.
Две очи с непритихнала вяра
чакат тихо да бъдат обичани.
А пък болката нямо ги кара
да се лутат сред думи, отвличани.
В две очи във кристалчета лед
се превръщат сълзите горещи...
В хаос от мисли, изгубили ред
се изгубват и всички надежди...