Oct 12, 2008, 5:42 PM

Две очи

  Poetry
804 0 9

Две очи в незабравена нежност

гледат чакащи идваш ли пак.

Във илюзия, в сляпа безбрежност

две сълзи се отронват от тях.

 

Две очи с непритихнала вяра

чакат тихо да бъдат обичани.

А пък болката нямо ги кара

да се лутат сред думи, отвличани.

 

В две очи във кристалчета лед

се превръщат сълзите горещи...

В хаос от мисли, изгубили ред

се изгубват и всички надежди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...