31.08.2012 г., 12:26 ч.
Две очи
Две искрящи звезди аз сънувам,
две мъниста със цвят на вода!
Тях да видя аз вечно жадувам,
да разбулят таз нощна тъма!
Перли чисти, невиждани още,
спящи тихо под бистра роса.
Тихо идващи, будещи нощем
мойте мисли, таящи страха.
Бели птици в небе от измами,
сиво, мрачно, в кълбета от дим,
спотаило гласа на кръвта ми
и забравило пламъка син.
Те ме гледат тъй вечни, тъй мили,
като утринна пепел в съня
и изпълват душата ми с сили,
да се боря безсмъртна с страха.
Две сълзи пак дъжда приютили,
като бащина къща сирак,
на едно сърце подарили
светъл лъч в непрогледния мрак.
Тихо идващи, будещи нощем
мойте мисли, таящи страха.
Бели птици в небе от измами,
сиво, мрачно, в кълбета от дим,
спотаило гласа на кръвта ми
и забравило пламъка син.
Те ме гледат тъй вечни, тъй мили,
като утринна пепел в съня
и изпълват душата ми с сили,
да се боря безсмъртна с страха.
Две сълзи пак дъжда приютили,
като бащина къща сирак,
на едно сърце подарили
светъл лъч в непрогледния мрак.
© Дарина Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
