Две очи те чакат
Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени.
Там две очи те чакат,
прегърнали с надежда залеза.
Изваяли от сънища са нови спомени,
събрали са звезди от небеса отронени –
далечни пътища към тебе водещи.
Ще дойдеш ли да ги погалиш в утрото,
притихнали под първите лъчи на изгрева?
Избягали от мрака на забравата,
ще могат ли те тебе да дочакат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mirabella Всички права запазени
