Две прашинки в безкрая
Две прашинки в безкрая
Две прашинки в безкрая –
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо
може би си оставил следа.
Тя за мене е само…
Тя е зов, тя е вик във нощта!
Две прашинки в безкрая –
все се търсим със тебе така…
Любовта е далечна
и докосва сърцето с тъга.
Две прашинки в безкрая –
изгоряхме в небесния свод!
Огнен взрив и палитра
от безкрайно красива любов!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
