Jun 24, 2025, 12:33 PM

Две прашинки в безкрая

  Poetry
220 2 2
 Две прашинки в безкрая

 

Две прашинки в безкрая –

аз към теб, без да спирам, вървя…

Ти къде си, не зная,

но те търся от много лета.

 

Във пространството синьо

може би си оставил следа.

Тя за мене е само…

Тя е зов, тя е вик във нощта!

 

Две прашинки в безкрая –

все се търсим със тебе така…

Любовта е далечна

и докосва сърцето с тъга.

 

Две прашинки в безкрая –

изгоряхме в небесния свод!

Огнен взрив и палитра

от безкрайно красива любов!

 

             Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...