Две прегръдки и обич пред скоба
В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти
да тежа вместо болката в дланите
ти напрягаш до скъсване взора ми
аз закърпвам в сърцето ти раните...
и започва денят посред пладне
в чаша чай и бутилка червено
мърка някъде скрита страстта ни
и по покриви стихва смутено...
две врабчета надвикват смеха ни
сгъваш нещо за после във джоба
аз редя по паважа следите ни
с две прегръдки и обич пред скоба...
после сезоните свършват внезапно
ти забърсваш на прага очите ми
всички си тръгнаха... нещо остана –
всеки белег е болка отминала
... после думите нямат значение
само напомнят за себе си вляво
ти ли замлъкна аз ли не питам
просто бе празно... толкова празно...
а е някакво утро – следващ спектакъл
и героите май са различни
в две прегръдки напирам до пръсване
... този път дано ме обикнеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря!
