Две прегръдки и обич пред скоба
В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти
да тежа вместо болката в дланите
ти напрягаш до скъсване взора ми
аз закърпвам в сърцето ти раните...
и започва денят посред пладне
в чаша чай и бутилка червено
мърка някъде скрита страстта ни
и по покриви стихва смутено...
две врабчета надвикват смеха ни
сгъваш нещо за после във джоба
аз редя по паважа следите ни
с две прегръдки и обич пред скоба...
после сезоните свършват внезапно
ти забърсваш на прага очите ми
всички си тръгнаха... нещо остана –
всеки белег е болка отминала
... после думите нямат значение
само напомнят за себе си вляво
ти ли замлъкна аз ли не питам
просто бе празно... толкова празно...
а е някакво утро – следващ спектакъл
и героите май са различни
в две прегръдки напирам до пръсване
... този път дано ме обикнеш...
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! -
Вълшебница си...
-
-
" В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти"
...и думи, които "напомнят за себе си вляво".
И аз "напирам до пръсване"! И настръхвам помежду ни -
...
-
Ех...
-
-
"две врабчета надвикват смеха ни
сгъваш нещо за после във джоба
аз редя по паважа следите ни
с две прегръдки и обич пред скоба... "
Тези редове ми харесаха много. -
Благодаря!
-
И на мен ми хареса много! Всъщност и аз го четох два пъти.
Поздрави за красивия стих! -
Състезавам се с Таня /toxin/ по брой на прочитане, Бети!! Превъзходна поезия!6+
-
-
Какво да ти кажа, Бети...
Бе, я по-добре да си го прочета отново!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
