beti
421 4580
17 jun 2015, 16:11

Две прегръдки и обич пред скоба 

  Poesía
955 0 13

 

В малък отрязък от следващи утрини

се опитвам да сричам съня ти

нежен вятър докосва ме влюбено

тревогите в мен да пропъди...

после стичам се каменна в скута ти

да тежа вместо болката в дланите
ти напрягаш до скъсване взора ми

аз закърпвам в сърцето ти раните...

и започва денят посред пладне

в чаша чай и бутилка червено

мърка някъде скрита страстта ни

и по покриви стихва смутено...
две врабчета надвикват смеха ни

сгъваш нещо за после във джоба
аз редя по паважа следите ни

с две прегръдки и обич пред скоба...
после сезоните свършват внезапно

ти забърсваш на прага очите ми
всички си тръгнаха... нещо остана –

всеки белег е болка отминала

... после думите нямат значение

само напомнят за себе си вляво
ти ли замлъкна аз ли не питам

просто бе празно... толкова празно...

а е някакво утро – следващ спектакъл

и героите май са различни
в две прегръдки напирам до пръсване

... този път дано ме обикнеш...

 

 

 


 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Вълшебница си...
  • " В малък отрязък от следващи утрини
    се опитвам да сричам съня ти"
    ...и думи, които "напомнят за себе си вляво".
    И аз "напирам до пръсване"! И настръхвам помежду ни
  • ...
  • Ех...
  • "две врабчета надвикват смеха ни
    сгъваш нещо за после във джоба
    аз редя по паважа следите ни
    с две прегръдки и обич пред скоба... "

    Тези редове ми харесаха много.
  • Благодаря!
  • И на мен ми хареса много! Всъщност и аз го четох два пъти.
    Поздрави за красивия стих!
  • Състезавам се с Таня /toxin/ по брой на прочитане, Бети!! Превъзходна поезия!6+
  • Какво да ти кажа, Бети...
    Бе, я по-добре да си го прочета отново!
Propuestas
: ??:??