18.11.2004 г., 12:57

Две рози

1.5K 0 0
Откъснах две рози,
за да ти ги подаря-
дадох им сърцето и душата си.
Но когато те потърсих
теб те нямаше.

Сега като ги погледна,
те са тъжни-
розите за тебе плачат.
Моля те,върни се,
не ги оставяй да увяхнат!

Аз ще ги поливам
и ще са благоуханни-
ще те чакат да се върнеш.
И пак тъй ще ги милвам,
но ела,
с любов да ги обгърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генади Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...