Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце,
исках да докосна образът на чувствата,
ликът на човека изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха ликът свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно.
Озарено сърцето ми светеше като звездица,
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай, ...