Apr 21, 2020, 12:12 PM

Две ръце

  Poetry » Love
990 0 0

Две ръце

 

Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце,
исках да докосна образът на чувствата,
ликът на човека изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха ликът свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно.
Озарено сърцето ми светеше като звездица,
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай,
остави при мене сънищата и мечтите на нощта.
Нека остана с ласката на вечерта.
Колко е странно да летиш сред звездите
и две ръце да галят, да рисуват любов,
а отворила очи, прегръща ме живота суров.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...