И също като свещите във мрака
бавно прояснявам твоя път,
но уви, едната трудно озарява пътеката позната
и губи силата си над света.
Сега стоиш в сянката позната
и търсиш нейде моите очи.
Преди съдбата с тях те срещна,
но ти отхвърли и забрави ги.
Сега за тях милееш - за нежните им мисли,
които, когато ме погледнеш, прочиташе без сили.
Искаш с нещо живота си да разнообразиш,
ала не разбра, че само с мен можеш да го промениш.
Надеждата ти е смехът ми пак в ушите ти да прокънти,
но смехът изчезна и вместо него чуваш ти сълзи.
Промяната те стресна, но така реши
и продължаваш да вървиш, но тунелът тъмен си стои.
Чакаш някой до изхода да те заведе
и отново се надяваш това да бъдат моите ръце.
За жалост, копнежът ти по мен умря,
защото и другата свещичка изгуби сила над света.
В момента ти живееш в моя свят
и чакаш някой да те изведе от кошмара ми познат.