4.04.2008 г., 12:38

Две свещички

1K 0 2

 

 

И също като свещите във мрака

бавно прояснявам твоя път,

но уви, едната трудно озарява пътеката позната

и губи силата си над света.

 

Сега стоиш в сянката позната

и търсиш нейде моите очи.

 

Преди съдбата с тях те срещна,

но ти отхвърли и забрави ги.

Сега за тях милееш - за нежните им мисли,

които, когато ме погледнеш, прочиташе без сили.

 

Искаш с нещо живота си да разнообразиш,

ала не разбра, че само с мен можеш да го промениш.

 

Надеждата ти е смехът ми пак в ушите ти да прокънти,

но смехът изчезна и вместо него чуваш ти сълзи.

Промяната те стресна, но така реши

и продължаваш да вървиш, но тунелът тъмен си стои.

 

Чакаш някой до изхода да те заведе

и отново се надяваш това да бъдат моите ръце.

 

За жалост, копнежът ти по мен умря,

защото и другата свещичка изгуби сила над света.

В момента ти живееш в моя свят

и чакаш някой да те  изведе от кошмара ми познат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...