Apr 4, 2008, 12:38 PM

Две свещички

  Poetry
1K 0 2

 

 

И също като свещите във мрака

бавно прояснявам твоя път,

но уви, едната трудно озарява пътеката позната

и губи силата си над света.

 

Сега стоиш в сянката позната

и търсиш нейде моите очи.

 

Преди съдбата с тях те срещна,

но ти отхвърли и забрави ги.

Сега за тях милееш - за нежните им мисли,

които, когато ме погледнеш, прочиташе без сили.

 

Искаш с нещо живота си да разнообразиш,

ала не разбра, че само с мен можеш да го промениш.

 

Надеждата ти е смехът ми пак в ушите ти да прокънти,

но смехът изчезна и вместо него чуваш ти сълзи.

Промяната те стресна, но така реши

и продължаваш да вървиш, но тунелът тъмен си стои.

 

Чакаш някой до изхода да те заведе

и отново се надяваш това да бъдат моите ръце.

 

За жалост, копнежът ти по мен умря,

защото и другата свещичка изгуби сила над света.

В момента ти живееш в моя свят

и чакаш някой да те  изведе от кошмара ми познат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...