Две сълзи
669
1
0
Две сълзи дълбаят моята душа
както през скалите път прокарва си река.
Две сълзи на жалост и на мъка тежка,
бавно давещи една почти угаснала надежда.
Капят от сърцето две сълзи,
капят и издигат каменни стени.
А душата жива между тях се рее,
жадуваща и стенеща, оковите да счупи тя копнее.
В миг пролука лунен лъч намери
между двете каменни стени,
капката надежда във душата озари,
любов и блянове отдавна там умрели.
Капят още черни две сълзи,
отмиват спомена за миналото време.
Но мостове сега градят, а не стени,
мостове от тях отдавна разрушени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
