Две сълзи дълбаят моята душа
както през скалите път прокарва си река.
Две сълзи на жалост и на мъка тежка,
бавно давещи една почти угаснала надежда.
Капят от сърцето две сълзи,
капят и издигат каменни стени.
А душата жива между тях се рее,
жадуваща и стенеща, оковите да счупи тя копнее.
В миг пролука лунен лъч намери
между двете каменни стени,
капката надежда във душата озари,
любов и блянове отдавна там умрели. ...