May 22, 2008, 8:16 AM

Две сълзи

  Poetry » Love
670 1 0

Две сълзи дълбаят моята душа

както през скалите път прокарва си река.

Две сълзи на жалост и на мъка тежка,

бавно давещи една почти угаснала надежда.

 

Капят от сърцето две сълзи,

капят и издигат каменни стени.

А душата жива между тях се рее,

жадуваща и стенеща, оковите да счупи тя копнее.

 

В миг пролука лунен лъч намери

между двете каменни стени,

капката надежда във душата озари,

любов и блянове отдавна там умрели.

 

Капят още черни две сълзи,

отмиват спомена за миналото време.

Но мостове сега градят, а не стени,

мостове от тях отдавна разрушени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...