Две сърца се разделят
На моята приятелка
Болка... Две сърца се разделят
и търсят пътеката на мълчанието,
своя път в самота определят
с думи, останали за признанието.
Самота... Чака зад ъгъла и шепти,
дебнеща сивото и зловещо крещи.
Вечерта е красива със звездите във гамата,
но не и сега, не и за тях двамата.
Колко тъжно, дрипаво, страшно...
Една майка плаче с децата.
Любовта си отива... всичко е прашно,
самота чука там, на вратата.
Болка... Колко много ще има завинаги,
ще убива, изгаря душите.
Спомени - ще се раждат от дните изминали.
Там надалече са и мечтите.
А халката венчална изгаря ръцете,
вместо обич, омраза пълзи.
Колко болка има и в двете,
а сърцето почти не тупти.
ВЕЧЕРТА ТИХО ШЕПНЕ СБОГОМ! СБОГОМ, ЛЮБОВ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
