4 июн. 2008 г., 10:34
На моята приятелка
Болка... Две сърца се разделят
и търсят пътеката на мълчанието,
своя път в самота определят
с думи, останали за признанието.
Самота... Чака зад ъгъла и шепти,
дебнеща сивото и зловещо крещи.
Вечерта е красива със звездите във гамата,
но не и сега, не и за тях двамата.
Колко тъжно, дрипаво, страшно...
Една майка плаче с децата.
Любовта си отива... всичко е прашно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация