Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!
Иначе лошо, светът, ще ме смачка!
С "подходящи" жени ще разтягам локуми
и лека-полека ще вляза във крачка.
Ще диря любов - по-проста и лесна.
Светът ще ме тупа другарски по рамото:
"Такъв си ми нужен! Къде се отплесна -
да гониш хвърчилото бос по чукарите!?"
Ще забравя за нея, но дайте ми друга -
свободна и скромна, бездомна и бедна.
Като мене да бъде и мойта съпруга,
щом казвате всички, че тъй било редно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация