10.01.2015 г., 17:49  

Две сърца сребро

949 1 0

 

Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!

Иначе лошо, светът, ще ме смачка!

С "подходящи" жени ще разтягам локуми

и лека-полека ще вляза във крачка.

 

Ще диря любов - по-проста и лесна.

Светът ще ме тупа другарски по рамото:

"Такъв си ми нужен! Къде се отплесна -

да гониш хвърчилото бос по чукарите!?"

 

Ще забравя за нея, но дайте ми друга -

свободна и скромна, бездомна и бедна.

Като мене да бъде и мойта съпруга,

щом казвате всички, че тъй било редно.

 

Но нещо остана, не спира, живее

и силно и смело размахва крила!

Къде да се скрия!? По-силно от мен е!

И как да надбягам летяща стрела!?

 

Не искам да вярвам на чужди заблуди

и маски да слагам на други лица.

Аз вярвам в Съдбата, в мечите си луди...

и в скритите сребърни малки сърца!

 

                                

 

На Калина, която дори нямам честта да познавам, но която отлично знае "какво е".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...