Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!
Иначе лошо, светът, ще ме смачка!
С "подходящи" жени ще разтягам локуми
и лека-полека ще вляза във крачка.
Ще диря любов - по-проста и лесна.
Светът ще ме тупа другарски по рамото:
"Такъв си ми нужен! Къде се отплесна -
да гониш хвърчилото бос по чукарите!?"
Ще забравя за нея, но дайте ми друга -
свободна и скромна, бездомна и бедна.
Като мене да бъде и мойта съпруга,
щом казвате всички, че тъй било редно.
Но нещо остана, не спира, живее
и силно и смело размахва крила!
Къде да се скрия!? По-силно от мен е!
И как да надбягам летяща стрела!?
Не искам да вярвам на чужди заблуди
и маски да слагам на други лица.
Аз вярвам в Съдбата, в мечите си луди...
и в скритите сребърни малки сърца!
На Калина, която дори нямам честта да познавам, но която отлично знае "какво е".
© Цветелин Всички права запазени