Две сърца сребро
Ще спра! Ще се кротна! Ще бъда разумен!
Иначе лошо, светът, ще ме смачка!
С "подходящи" жени ще разтягам локуми
и лека-полека ще вляза във крачка.
Ще диря любов - по-проста и лесна.
Светът ще ме тупа другарски по рамото:
"Такъв си ми нужен! Къде се отплесна -
да гониш хвърчилото бос по чукарите!?"
Ще забравя за нея, но дайте ми друга -
свободна и скромна, бездомна и бедна.
Като мене да бъде и мойта съпруга,
щом казвате всички, че тъй било редно.
Но нещо остана, не спира, живее
и силно и смело размахва крила!
Къде да се скрия!? По-силно от мен е!
И как да надбягам летяща стрела!?
Не искам да вярвам на чужди заблуди
и маски да слагам на други лица.
Аз вярвам в Съдбата, в мечите си луди...
и в скритите сребърни малки сърца!
На Калина, която дори нямам честта да познавам, но която отлично знае "какво е".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелин Всички права запазени