Две сърца в едно


Нямам време, за да те почувствам.
Сърцето ми е счупено огледало.                      
Не заради тебе искам да съществувам.
Тя отдавна с другите потъна, в моето безкрайно минало.

Като твоята усмивка едно време имах и аз.
Спомняш ли си за първата истинска сълза?
Oт няколко капки стана море, е, това бях аз!
Не успя да се изпари прилива, който ме прониза.

Вече само две посоки има моят кръстопът.            
Едната е да спра до тук!                            
Няма да разбера дали съм избрал верния път.    
Избрах да вървя към любимия си звук.               

И този ден отмина в очакване.
Oбречен от теб на вечна самота.
В себе си продължавам своето драскане и човъркане.
Да променя това, което не заслужава твоята невинна  красота.